Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Други

Природният газ: Част от проблема или неговото решение?

Днес природният газ е най-бързо развиващото се в света изкопаемо гориво и има значителен принос за изменението на климата, смята италиански експерт

Природният газ: Част от проблема или неговото решение?

Снимка: Ройтерс

Когато енергийните министри на страните от Г-20 се срещнат в Япония, те ще се придържат към старата мантра, че газът е преходно гориво и е необходим за трансформацията на енергийния сектор от изкопаеми горива към чисти енергийни източници, пише Euractiv.

Това обаче не е добра новина за климата, смята Лика Бергамасчи, анализатори от мозъчния тръст E3G и бивш съветник в кабинета на италианския министър-председател.

Според него далеч не е сигурно, че ще енергийните министри могат да постигнат консенсус за съвместно окончателно комюнике. Противоречивата геополитика на природния газ и изменението на климата са в основата на този застой.

Следвайки установения модел, откакто президентът на САЩ Доналд Тръмп встъпи в длъжност, срещите на Г-20 и Г-7 станаха изключително спорно пространство, водено от позицията на САЩ за борба с климата и изкопаемите горива.

Въпреки че САЩ са изолирани в противопоставянето си на парижкото споразумение за климата, други страни, добиващи изкопаеми горива, са щастливи да видят напредък в забавянето на декарбонизацията. Това наскоро бе потвърдено от Русия, която публично обяви декарбонизацията за основна заплаха за националната сигурност. Това е разбираемо: без приходите от износа на петрол и газ, контролът на Путин над Русия и влиянието му по света не биха могли да се запазят. 

Още по темата

Потенциалната нестабилност и каскадните ефекти, които ще последват срива на властта на Путин, предизвикват тревога у мнозина, особено в Европа. Ето защо европейските лидери искат да дадат увереност на Русия, че Европа ще се нуждае от газ за десетилетия напред. Постоянната подкрепа на германския канцлер Ангела Меркел относно газопровода „Северен поток 2“ може би е най-добрият пример.

Този вид „геополитически договор“ се възприема от европейците, по-специално Германия и Италия, като начин за управление на отношенията с Русия и поддържане на стабилност. На практика Европа е готова да продължи да предоставя на Путин най-големия си финансов и политически лост, дори ако го използва, за да блокира демократичния напредък в Русия, да се намесва в националните дела на други страни и да води до все по-голяма фрагментация и напрежение на международната сцена.

Когато министрите на енергетиката на Г-20 се срещнат в Япония, те ще се преструват, че геополитиката няма да бъде фактор в разговорите им. Вместо това те ще се застъпят за своите предишни виждания, че газът е гориво на прехода и е необходим за енергийната трансформация.

Това ще задоволи петролните и газовите компании и ще поднови доверието на световните инвеститори в нови проучвания и производство на природен газ, както и в инфраструктурата за втечнен природен газ.

Това не е добра новина за климата. Днес природният газ е най-бързо развиващото се в света изкопаемо гориво и има значителен принос за изменението на климата, което е причина за около 20% от емисиите на въглероден диоксид, отделян от страните от Г-20. В държавите, които са по-малко зависими от въглища, като Великобритания и Италия, газът вече е с най-голям принос за въглеродните емисии в секторите на електроенергията и топлоенергията.

Основният сценарий на Международната агенция за енергия (МАЕ), който е един от основните инструменти за информиране при избора на инвестиции и политика, очаква до 2040 г. потреблението на газ да се увеличи с 45%. Това, което често се пропуска при съобщаването на този сценарий, е, че този път ще доведе до ускоряване на глобално затопляне и въздействията върху изменението на климата ще станат неуправляеми. Ето защо МАЕ е под нарастващ натиск да преосмисли своя подход към проектирането и съобщаването на своите енергийни сценарии.

За разлика от това, за да се постигне по-безопасната цел от Парижката спогодба от 1,5 градуса по Целзий без надвишаване, всички сектори на икономиките на Г-20 трябва да достигнат нулеви емисии около 2050 г. За природния газ това означава, че потреблението му трябва да намалее със 74% до 2050 г. 

Още по темата

Свръхинвестирането в нова газова инфраструктура рискува да създаде блокирани активи или да заключи света в силно зависима от газ енергийна система, чиито емисии биха надвишили критичната цел от 1,5 градуса. Избягването на превишаване е важно, защото намалява риска от нарушаване на необратимите екологични ефекти. Например, надвишаването на 1,5 градуса може да предизвика съществен ръст на морското равнище в продължение на стотици години поради нестабилността в Антарктика и Арктика; кораловите рифове и други морски и крайбрежни екосистеми могат да изчезнат. Също така, връщането към по-ниски нива на затопляне след превишаване е изключително трудно и в резултат на това никога няма да се върнем към по-безопасни нива.

Реалността е, че европейската икономика се променя бързо и вече намалява зависимостта си към изкопаемите горива чрез енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници, които намаляват търсенето на газ много по-бързо от очакваното. Технологиите вече са по-ефективни при балансиране на мрежата и предоставяне на услуги за гъвкавост. Разходите за съхранение на батериите намаляват бързо и скоро ще бъдат по-конкурентни от решенията, базирани на газ.

Газът е достигнал края на безопасния. Различните региони са изправени пред различен избор на газ, но общите цели трябва да бъдат избягване на прекомерно инвестиране в нова газова инфраструктура, да се даде приоритет на алтернативи с нулеви емисии и да се изгради общество без въглерод за всички, включително за тези, които все още нямат достъп до енергия.

Г-20 няма да могат да постигнат значителен напредък при сегашните политически обстоятелства, но европейските лидери трябва да помислят внимателно какво обещават и към кой лагер се насочват. Те могат и трябва да докажат, че е възможно преход от газ към чисти алтернативи и да подкрепят другите държави, заключва Бергамасчи.

По статията работи: Аспарух Илиев

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари ()


Още от Други
Жители на Хонконг отново на протест - този път срещу търговци от Китай